Игри

Информация за страница Средец

Град Средец се намира в Югоизточна България, област Бургас. Той се намира в полите на планина Странджа на близко разстояние до Мандренското езеро. Населеното място също така изпълнява функциите на административен център на едноименната община. През 1595 година за първи път в пътепис е споменато днешното селище, само че с различно от сегашното си име. То е Кара бунар, което в превод от турски означава буквално „черен кладенец”. На 2 километра в югозападна посока от днешния град се намира прочутата крепост Калето. Тя е построена в периода края на 5-ти – началото на 6-ти век. В годините на деветото и десетотото столетие е перидоът на разцвет на крепостта, защото тогава тя има огромна роля за страната. Потамукастел е името, с което е известна през въпросния период. През 11-ти век крепостта бива разрушена, но само век по-късно отново е реконструирана. Живеещото в крепостта население бива изселено от османците и се заселва на изток, където се създава селището Карабунар.

    Селището е създадено точно на мястото, където към днешна дата се намира Средец. Евлия Челеби споменава в пътеписите си от 1651 година, че в селището има керван – сарай с харем, място за камили и място за близо 300 бройки добитък. Карл 12-ти – един от най-известните шведски крале, нощува в хана през 1713 година. Тогава владетелят е на път за Цариград. Близо 600 на брой къщи има в селото през 1762 година, което за онези години го прави едно от най-големите населени места за района. 30 години по-късно населеното място има нов повод за гордост. За периода от 1792-93 година там учителства Поп Стойко Владиславов. Всъщност това е Софроний Врачански, който пръв прави препис на Паисиевата История Славянобългарска. В следващите три – четири години за селото настават трудни времена. Поради развилнялата се чумна епидемия броят на къщите рязко намалява и те остават едва 150. През 1801 година населеното място е почти напълно опожарено и разграбено от кърджалийските разбойници, предвождани от Кара Фейзи. Църквата Всех Светих е построена съгласно подписания султански ферман след края на Руско – Турската война от 1828-29 година. Всъщност храмът се строи през 1858 година, а след края на войната 70 семейства се изселват в Бесарабия.

    През 1868 година в днешния Средец преминава и Апостола на свободата Васил Левски, който бива постоянно зает с организирането на комитети от цялата страна. Командирът на Иркутски пехотен полк майор Степанов издава заповед на командира на Първа стрелкова рота капитан Тимофеев да се придвижва от Айтос за Средец и от това място да достигне до село Варовник. Преминавайки през Русокастро, последователно са разбити онези части на турците, които охраняват идващия Провадия път. На 15 февруари 1878 година около местността Еркесията се установява Първа стрелкова рота на Тимофеев, който провежда съдържателна тактическа подготовка. Рано на следващата сутрин те пристигат в село Карабунар и с цел да заблудят турските войски, се изпращат няколко стрелци да стрелят от другата страна на пътя. Войската на турците се отправя към стрелците, докато руските сили се отправят по идващото от Средецкото тепе ручейче. Тази маневра се оказва една от най-впечатляващите по отношение на тактиката.

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker